Здравейте приятели,Красотата е човешко качество, което в една или в друга степен вълнува всички ни. Как изглеждаме? Дали ще ни харесат? Дали ние самите ще се чувстваме комфортно в собствената си кожа? Въпроси, които все някога сме си задавали, а за някои те обременяват цялото им съществуване. Но какво е красотата и от кога тя е станала толкова важна?
Преди хиляди години човечеството започнало да променя външния си вид и най-вече жените украсявали лицето си за да спечелят благоволението на боговете, владетелите или просто – на силния пол. Първото археологично доказателство за използването на козметика е намерено в Древен Египет 4000 години пр. хр.
Думата козметика (κοςμητική) има гръцки произход и означава изкуството да се правиш на нещо повече от каквото си - да се разкрасяваш. Моя професор по технология на козм. продукти казваше, че в пряк смисъл думата означава да се правиш на извънземен, което идва от нейния корен - космос (κόσμος).
В различните епохи красотата е имала различни критерии, но жалкото е, че човечеството винаги е жертвало себе си или други живи същества в името на тази ценност. Древните римляни и египтяни са използвали козметика, съдържаща живак и олово. Днес използваме козметика с парабени, феноксиетанол, наночастици и др. подобни токсини, които бавно и незабележимо тровят телата ни по модерен начин.
Технологиите стигнаха своя връх и днес е леснопостижимо да изглеждаме съвършено, дори неестествено. Но струва ли си? Такава красота коригира дефектите на кожата повърхностно и като цяло маскира нещата отвън, запечатвайки истината вътре в теб. Истинската красота не е ли естествената - това, което ти дава природата? Банално, но историята показва, че в природата е истината, другото е маска. Истинската красота се подхранва отвътре навън – посредством любовта, позитивното мислене, пълноценното хранене, движението, чистия въздух, съня и ... ароматите.
Напоследък стана много модерно да се предлагат на пазара “Aromatherapy” продукти - като почнеш от праховете за пране, които те карат да се чувстваш като принцеса, та стигнеш до бебешките шампоанчета, които осигуряват лек сън и на сутринта - красиво, усмихнато бебе. Всички те намекват за натуралност и хармоничност, но в повечето такива продукти се съдържат синтетични арома заместители на истинските аромати, които тровят организма и всъщност причиняват стрес и грозота. Компаниите се възползват от масовата заблуда, че ароматерапията е анти-стрес въздействие посредством приятни аромати. Но в класическия си вид ароматерапията е въздейстие върху целия организъм отвън и отвътре посредством химичните качества на етеричните масла. А химичните качества на етеричните масла зависят не само от естествения им произход, но и от това как е отглеждано растението, от кой район е брана суровината, по кое време на денонощието, как е преработена след това за да се получи етеричното масло... Лечебната сила се крие в молекулите на етеричните масла, които въздействат на организма отвън - с нанасянето им върху кожата и отвътре – чрез вдишването им или приемането им с храна и течности. Ароматерапията, също така, е хомеопатия, защото се прилагат високи разреждания.
Но когато говорим за женската красота, в класическата ароматерапия се използват приятните аромати на цветята, които въздействат благоприятно едновременно на кожата отвън и на организма отвътре. Маслата от роза, жасмин и портокалови цветчета създават женска красота по един уникално естествен начин – успокояват и подмладяват кожата отвън; балансират хормоните и успокояват сетивността отвътре. Забележете, че въздействието винаги протича отвътре навън. Най-напред усещаме аромата чрез инхалиране на ароматните молекули, които са толкова малки, че проникват навсякъде, дори в кръвта и така въздействат върху целия организъм. Мигновено достигат до мозъка за да ни успокоят, да създадат усещане за лекота и самочувствие на жена и малко по-късно усещаме блатворното въздействие върху кожата. Комплексното въздействие на флоралните аромати върху женската красота е използвано в почти всички култури по света тъй като се е доказало през вековете.
Поздрави,
Гери
