събота, 29 май 2010 г.

Биоферма Топалови в село Извор, Пловдивско

или има ли бъдеще моделът Community-supported agriculture у нас?

Пътят до село Извор е тесничък, осеян с гъста растителност и му липсват знаци. В Храбрино се изисква известна доза интуиция за да уцелиш точния път нагоре към Извор. И така, пристигаме на мегдана в селото, слизаме от колите и започваме да се разпознаваме с останалите, кой-кой е. Изчакахме да се посъберем и поемаме пеша нагоре по пътечката към фермата. А тя, дива пътечка, стръмна, ухаеща на горски цвят – просто балсам за душата.

Същата тази пътечка ни превежда през малък спретнат, но загадъчен параклис, обгърнат в зелената прегръдка на гората – тихо, смирено местенце, чиято енергия се усеща така сякаш Господ те кара да зарежеш всичките си космополитни ценности и грижи и да се предадеш изцяло на Майката Природа. А до параклиса – вековен дъб - величествен, мъдър, приканващ те да го прегърнеш.
Прекараваме там минутки на възхищение и емоционално прочистване и продължаваме лека полека нагоре по пътеката – аз бремнна в 8-ми месец, а до мен семейство от София с две слънчеви дечица – едното на годинка и нещо, а другото почти на 5. Говорим си, държим под око децата, аз се задъхвам.
След около 5-7 минутки пристигаме във фермата, където на входа ни посреща кучката Бъка (екс Бък). Тясна пътечка ни превежда отстрани на градината със зеленчуци ...
... и ни води до “гостната” – аз така я кръстих; изравнено местенце, където Наско е разположил 2 маси за гости, мивка с домакински плот и няколко стари бар стола.
От лявата страна на “гостната” се вижда вир – мястото, от което извира рекичката на село Извор, а пред вира дървета, от които висят лияни – отпечатък от времето, когато това място е било запустяло повече от 30 години.Настаняваме се в “гостната”, а Наско ни черпи с чай - мента и салвия собствено био производство. Той започва да ни разказва за себе си, за решението му да се занимава с биоземеделие, за избора му на място за фермата, за спънките, които среща и до днес. На няколко пъти го прекъсваме, защото се събираме с часове и се налага той да слиза до мегдана на селото за да посреща новодошлите.


Към обяд, когато всички се събрахме, той решава да ни разведе из фермата, да ни покаже градината; лехата с марулки, покрита с текстилно платнище; механичната фреза, която той сам си е направил за да бъде едновременно по-ефективен и да пести ресурси. Реколтата му е още в зародиш. До скоро по склона е имало сняг и листенцата на марулките едва – едва показват срамежливи листенца от хладната почва. По нататък Наско ни покзва къде планира да направи няколко еко къщички от кирпич и слама, без да влага в тях пирони или други технологични материали. Разказва ни за намеренията си да предлага еко туризъм и така да съчетае интереса към биопроизводството с приятни моменти на отмора сред величествената среда, която е осигурила природата.
След разходката из фермата, пак се събираме около масите в “гостната”, където г-жа Топалова ни посреща с уникално вкусни домашно приготвени гозби – вегетарианска яхния с картифки, домашен кашкавал и сирене, домашен хляб, абсолютно естествени сокове от бъз и вишни. Разбира се повечето продукти бяха био, собствено производство. Специално за нас Наско изкара да почерпи с ракия, отново собствено производство.


Разговорите на масата тръгнаха в насока проблемите на био земеделците в България, липсата на предлагане на български био зеленчуци и плодове, изобщо за абсурдите с евросубсидиите, за пренебрежението на държавата и в един момент някакси съвсем логично стигнахме до извода, че ако не си помогнем сами , няма как да потръгнат нещата. Желаещи да ползват биопродукти в домакинството си има много (основно в София обаче), има шепа ентусиасти, който са се наели с тежката задача да произвждат био продукция и се оказва, че съществуват и добри варианти да се осъществи трайна връзка между търсещи и предлагащи. Няма да открием топлата вода. Моделът се нарича Community-supported agriculture и намира приложение от Япония, през Европа, до Америка. При него група от домакинства подписват договор със земеделски производител, който се задължава да им предоставя продукцията си през цялата година, а те му заплащат предварително за нея. Един вид го наемат дългосрочно за да ги снабдява с продукция. Така всяка седмица се извършват доставки като домакинствата си разделят продукцията. Производителя се задължава да не ползва химикали – пестициди и хербициди в производството си, като гарантира био-качество, а домакинствата му заплащат определена сума в началото на годината. Изготвя се календар, в който се описва през кой сезон колко и какви зеленчуци ще се произвеждат и т.н. Има възможност да се „абонираш” за половин, цяла кошница или по-голямо количество, според размера на домакинството ти.



Остава да действаме! Това, което е напълно постижимо при днешните кризисни условия е семействата от София и Пловдив да прибират реколтата от биофермата на ротационен принцип всеки уикенд. Това ще рече, че една събота ще отиде едно семейство, следващата събота друго и т.н., а не всяко семейство да пътува всеки уикенд и след това реколтата ще се разпределя в София / в Пловдив. По този начин ще се пестят ресурси и ще се осигурява свежа продукция всяка седмица.

За мен остава удовлетворението, че този ден на отворените врати в биоферма Топалови все пак имаше ефект и имам надежда, че идеята ще се развие и съвсем скоро ще стане реалност. Защото подкрепяйки със собствени сили и желание този честен и природен начин на земеделско производство има реален шанс да завъртим колелото на родното предлагане. С това от една страна ще дадем сламка, на малцината желаещи да започнат да практикуват биоземеделие защото ще им покажем, че има и други начини освен държавните субсидии, от друга страна ще подскажем и на Държавата че в “този бизнес има хляб”. От трета страна качественото усвояване на биопродукцията директо от домакинствата ще увеличи обема на предлаганото, ще балансира цените и ще доведе до все по-широко разбиране за това какво точно е органично произведен продукт. Не на последно място ще подобри доверието към този клас продукти.
И пак от мен – остава да действаме!

Продукцията на биоферма Топалови може да намерите и в Био Бутик I Feel Good в Пловдив.

Фото галерии: http://www.facebook.com/photo.php?pid=5948396&id=216661261140&fbid=433735371140#!/album.php?aid=221854&id=216661261140

http://www.facebook.com/?ref=home#!/album.php?aid=2052878&id=1642970472

понеделник, 15 февруари 2010 г.

Посветихме 14 февруари на българското биоземеделие

Тази година на 14-ти февруари пихме българско органично вино, джинджифиРка и замезвахме с български органични мезета - манов и билков мед, превъзходни мариновани камби, гъби, тиквички, крехък зелен фасул - това е само част от неподправените вкусове, които имахме удоволствието да опитаме. За жалост камерата се развали и не успяхме да ви документираме всичко :(

Идеята на събитието беше да подкрепим местните биофермери като ги срещнем лично с потребителите за да им покажат продукцията си. И резултатът беше много, много посетители. Това ни радва изключително много и ни ентусиазира за още такива дегустации.

Бих искала да ви представя накратко главните действащи лица - пловдивските биофермери, които ни очароваха.


Атанас Топалов с "Биоферма Топалови" село Извор (Храбрино)
bioferma_topalovi@abv.bg
0888/612033
032/692533
Био продукти:
май - гъба кладница, магданоз
юни - гъба кладница, тиквички, краставички - корнишони, подправки - магданоз, копър, джоджен, салвия
юли - гъби, тиквички, корнишони, домати, краставици, подправки
август - гъби, тиквички, корнишони, домати, краставици, подправки, зелен фасул, сладка царевица, пъпеши, червени чушки
септември - гъби, тиквички, корнишони, домати, краставици, подправки, зелен фасул, сладка царевица, пъпеши, червени чушки, картофи
От май до септември може да поръчвате на Наско свежи зеленчуци и плодове, а през останалото време от годината може да си купите от него буркани с консервирани специалитети - такива, каквито опитахме вчера. Поръчките могат да се правят като се свържите директно с него, в нашия магазин, но най-вълнуващо е да си ги изберете и наберете сами директо от фермата му:) Биоферма Топалови готви страхотни изненади за почитателите на био туризма, които за сега ще запазим в тайна.





















Димитър Стоянов с. Бачково
0897/774485
0331/98976
Известен с патентованата си биоракия Джинджифирка, която се приготвя от плодовете със същото име. Към фермата на Бай Димитър има къща за гости, която е отворена целогодишно за биотъризъм.

Николай Караколев, биопчелар от Калофер
nikolai_karata@abv.bg
0888/355513
Произвежда манов и билков биомед, биопчелен прашец и клей. Разполага целогодишно с продукция, която може да намерите в нашия магазин и биомагазините в София.

Тези дни създадохме и групата "Подкрепете усилията на биофермерите за повече български биопродукти!" във Фейсбоок за да привлечем още повече съмишленици и за да можем да ви представим биофермерите от цяла България. Повече информация за инициативата ни ще намирате там.

сряда, 27 януари 2010 г.

Заповядайте на БИО УИКЕНД

Хайде да си спретнем малък био празник под Тепетата. Пловдив го заслужава!
Обявяваме БИО УИКЕНД на 13 и 14 февруари. Поводът за едни е Денят на Влюбените, за други - Трифон Зарезан, а за трети - двоен празник. Важното е да има любов и хапка – пийка:) Ето защо ви готвим много апетитни изненадиии!










На 13-ти февруари от 17 часа заповядайте на
СУРОВО ПАРТИ
с Мер @ http://www.zemianazaem.com/.
Тя ще ни разкаже за детокс – храните и за храните – афродизиак. 2 теми, имащи връзка не само с 14-ти февруари, но и пряко свързани помежду си. Суровоядството на някои храни е начин да пречистим тялото си от токсините, които се натрупват в черния дроб, телесните мазнини и червата в следствие на консумирането на алкохол и нездравословни храни. С такава диета можем да подобрим значително имунната си система, паметта, храносмилането и като цяло да повишим тонуса си. От друга страна, някои сочни свежи плодове и зеленчуци могат не само да надигнат сексуалното желание у нас, но и консумацията им може да стимулира половата активност. Ще съчетаем презентацията с дегустация на суровоядска храна, приготвена тематично от Мер.

На 14-ти февриари от 16 до 18 часа заповядайте на комбинирания щанд пред Био Бутик “I Feel Good”, където ще се проведе
ДЕГУСТАЦИЯ НА БИО ВИНО И ХРАНИ.

TERRA TANGRA ще представи първото българско вино, направено от органично грозде
Органик 2008 – кюве от Мерло, Каберне совиньон и Мавруд

На 14-ти февруари през целия ден TERRA TANGRA ОРГАНИК 2008 ще бъде със 7% отстъпка от обявената цена!


ПЛОВДИВСКИ БИОФЕРМЕРИ ще представят своята домашна продукция от био консрвирани храни, традиционни за зимния сезон и прясно изпечени хлебчета.



Сред предложенията им са:
- Стерилизирани кисели краставички
- Стерилизирано кисело зеле
- Стерилизирани гъби
- Печени чушки
- Лютеница
- Домашни хлебчета от органични брашна
- Плодови компоти и сладка
Всички продукти, представени на щанда на биофермерите могат да бъдат закупени директно от тях на място, както и по всяко време от техните ферми в околността на град Пловдив.
Продукцията на фермерите притежава биосертификат Балкан Биосерт!

неделя, 17 януари 2010 г.

Рафинираните мазнини - фини или опасни?

Напоследък се заговори много за проблемите свързани със затлъстяването и лекарите ни предупреждават да намалим консумацията на мазнини. Но дали пак не робуваме на някоя масова заблуда по отношение на мазнините?
Хайде отново да погледнем назад във времето, когато е нямало върхови технологии и не е съществувала достъпността на масовия прподукт. Нямали са проблеми с наднорменото тегло и холестерола, нали?
Проблемът не е толкова в количеството на мазнините, които консумираме, а в качеството им. Проблемът се нарича рафинирани и хидрогенирани мазнини – технологични продукти несъществъващи в природата, но създадени от човека с цел масова достъпност за изхранване на населението и дълъг срок на годност. Учените констатират, че днес консумираме едва 20% от есенциалните мастни киселини, необходими за оптимално здраве. Истината всъщност е, че се нуждаем от повече храни, богати на мазнини, но на правилните!

Да влезнем в детайлите с малко химия:
Натуралните мазнини представляват около 98% триглицериди, а останалите 2% са смес от свободни мастни киселини, моно - и диглицериди, фосфолипиди (лецитин) и мастно разтворими витамини А, Д , Е и К.
Триглицеридите са естери на глицерола с 3 молекули висши мастни киселини. Най-общо казано те се делят на наситени и ненаситени мастни киселини. Наситените мастни киселини са твърди при стайна температура и доставят само калории, трупайки се в мастните депа на организма, без да имат други функции. Те се поддават по-трудно на гранясване и развала. Съдържат се в почти всички животински мазнини. Ненаситените мастни киселини, наречени още есенциални са течни при стайна температура. Те са по-ценни, тъй като се усвояват и разграждат по-лесно от организма, участват в синтеза на молекули, но за сметка на това са по-податливи на разпад в сравнение с наситените МК. Съдържат се в растителните мазнини и рибата. Най-ценните от тях са полиненаситените мастни киселини или още наречени омега 3 и омега 6 мастни киселини.
Свободните мастни киселини са податливи на окисление. Те са основната причина за гранясване и влошаване качеството на маслата. Колкото по-ниско е съдържанието на свободни мастни киселини в маслото, толкова то е по-стабилно на окисление. Окислените свободни мастни киселини са токсични за организма.
Фосфолипидите не са енергиен източник като мазнините, но са основен строителен материал за клетките. Най-популярният представител на фосфолипидите е лецитинът.

И малко технология:
Рафинирането има за цел да отстрани всички вещества в суровото масло, които предизвикват бързо окисление, хидролиза или най-общо казано гранясване, с което се намалява срока на годност на продукта. Проблема е, че в процеса на рафиниране се губят ценни за организма съставки като фосфолипидите, част от витамините, част от ненаситените мастни киселини. Губят се и естествения мирис и цвят на маслата.

Ще разгледаме отделните етапи от рафинирането на маслата за да разберем какво точно губим и как го губим.


Когато маслото се добива чрез пресоване, в началото на процеса се отделят две фракции - сурово масло и експелер (пресован растителен материал, в който има остатъчно масло). Експелера се екстрахира с органичен разтворител (технически хексан) като извлеченото остатъчно масло се използва само за технически цели, но не и за хранителни / козметични.
След пресоване суровото масло преминава през една механична манипулация, при която се отделят фосфолипидите, придаващи мътен вид на маслата. Тази техническа манипулация може да бъде филтриране, утаяване или вибро сито. Жалкото е, че фосфолипидите всъщност са съставна част на лецитина – естествена хранителна добавка, която после си я доставяме чрез незнайно какви препарати.
Следва рафинирането. Първият етап се нарича „дегаминг” или обезслизяване, при който се отстраняват ценните за организма фосфатиди; тежките метали, резултат от не-био земеделието и други слизести вещества. Тези вещества пречат за избелването на маслото и му придават специфичен аромат, който в процеса на обезмирисяване не само че не изчезва, а напротив се увеличава. Маслата се обезслизяват с 0,1% до 0,5% фосфорна или лимонена киселина при температура 70 - 90°С.
Следва процес на неутрализиране с натриева основа, при което се отстраняват нестабилните на окисляване свободни мастни киселини и остатъчните фосфатиди. В неутрализираното масло, обаче, остава соабщок – сапун, получен като резултат от реакцията между натриевата основа (сода каустик) и мазнините. Соапщокът се отстранява механично, след което неутрализираното масло се промива с гореща вода.
Следващата стъпка е избелване на маслото с белилна пръст при температура 90-110 °С под вакуум. Целта на процеса е не само изсветляване на цвета, но и намаляване съдържанието на фосфатиди, остатъчен сапун и окислени продукти. Всички тези вещества се абсорбират от белилната пръст. Ако процеса, обаче, не се контролира правилно може да настъпи хидролиза и отново получаване на свободни мастни киселини.
Четвърта стъпка – обезвосъчаване или т.нар „винтеризация”. Восъците, които се съдържат в слънчогледовото и рапичното масло водят до помътняване на маслото при по-ниски температури, затова съвременната наука е решила, че трябва да ги отстрани. Това се прави чрез охлаждане до температура 7- 8°С с последващо филтруване и в процеса се използват перфил – помощно средство за подпомагане на кристализирането и филтрацел – помощно средство за филтруване.
Последната стъпка е обезмирисяване или още нар. „дезодориране”. Процесът представлява дестилация с пара при температура над 200°С и дълбок вакуум. Добавя се лимонена киселина като антиоксидант, която не позволява окисляването на някой вещества в резултат на високите температури. При този процес се губят нестабилните витамини като вит. Е и хлорофила.

Рафинираното масло трябва да отговаря на следните качествени показатели :
1. Фосфатиди - max 5 ppm фосфор
2. Киселиност -max 0.1 % свободна олеинова киселина (свободни мастни киселини)
3. Пероксидно число (окислени продукти)- max 2 meq О2/kg
4. Анизидиново число (има връзка с обезмирисяването) - max 6
5. Влага - max 0.05 %
6. Утайки, неразтворими в етилов етер - 0 %
7. Помътняване при 0°С за 48 часа - бистро
8. Цвят Ловибонд - max 1.5 червено и 15 жълто
9. Сапун – 0 ppm
10. Хлорофил - max 0.03 ppm
Съдържанието на желязо, други метали, пестициди и др. замърсители е съобразно действащите наредби на Министерството на здравеопазването.

И така, рафинираното масло по стандарт е безвреден продукт, в който като резултат на преработката не се съдържат остатъчни киселини, основи и сапуни, а свободните мастни киселини са сведени до минимум. Но това също така е един безполезен непълноценен продукт, от който са отстранени лецитинът, голяма част от витамините, хлорофилът ..., понижено е качеството и количеството на ненаситените мастни киселини, вкл. омега 3 и 6.

В една следваща тема ще разгледаме с повечко детайли и технологията на хидрогениране, при която ненаситените мастни киселини се превръщат в наситени с цел втвърдяване на растителните мазнини и по-устойчива на разпад структура. С други думи ще коментираме как съвременната наука създава продукти, които не съществуват в природата, но пък видиш ли са по-трайни и вкусни :)

Още полезна информация и препратки:

Трайността на маслото (годно до:), която е отпечатана на етикета трябва да бъде от датата на рафиниране на съответната партида масло, а не от датата на бутилиране.

Горичка / "Дъх на маслини"
Любомир Иванов / "Мазнините"
BB Team / "Химия на пърженето"


В материала е използвана технологична схема на “ЕКО ЗОРА” ООД, гр. Варна

четвъртък, 14 януари 2010 г.

Native beauty inside out

Здравейте приятели,

Красотата е човешко качество, което в една или в друга степен вълнува всички ни. Как изглеждаме? Дали ще ни харесат? Дали ние самите ще се чувстваме комфортно в собствената си кожа? Въпроси, които все някога сме си задавали, а за някои те обременяват цялото им съществуване. Но какво е красотата и от кога тя е станала толкова важна?

Преди хиляди години човечеството започнало да променя външния си вид и най-вече жените украсявали лицето си за да спечелят благоволението на боговете, владетелите или просто – на силния пол. Първото археологично доказателство за използването на козметика е намерено в Древен Египет 4000 години пр. хр.
Думата козметика (κοςμητική) има гръцки произход и означава изкуството да се правиш на нещо повече от каквото си - да се разкрасяваш. Моя професор по технология на козм. продукти казваше, че в пряк смисъл думата означава да се правиш на извънземен, което идва от нейния корен - космос (κόσμος).
В различните епохи красотата е имала различни критерии, но жалкото е, че човечеството винаги е жертвало себе си или други живи същества в името на тази ценност. Древните римляни и египтяни са използвали козметика, съдържаща живак и олово. Днес използваме козметика с парабени, феноксиетанол, наночастици и др. подобни токсини, които бавно и незабележимо тровят телата ни по модерен начин.
Технологиите стигнаха своя връх и днес е леснопостижимо да изглеждаме съвършено, дори неестествено. Но струва ли си? Такава красота коригира дефектите на кожата повърхностно и като цяло маскира нещата отвън, запечатвайки истината вътре в теб. Истинската красота не е ли естествената - това, което ти дава природата? Банално, но историята показва, че в природата е истината, другото е маска. Истинската красота се подхранва отвътре навън – посредством любовта, позитивното мислене, пълноценното хранене, движението, чистия въздух, съня и ... ароматите.

Напоследък стана много модерно да се предлагат на пазара “Aromatherapy” продукти - като почнеш от праховете за пране, които те карат да се чувстваш като принцеса, та стигнеш до бебешките шампоанчета, които осигуряват лек сън и на сутринта - красиво, усмихнато бебе. Всички те намекват за натуралност и хармоничност, но в повечето такива продукти се съдържат синтетични арома заместители на истинските аромати, които тровят организма и всъщност причиняват стрес и грозота. Компаниите се възползват от масовата заблуда, че ароматерапията е анти-стрес въздействие посредством приятни аромати. Но в класическия си вид ароматерапията е въздейстие върху целия организъм отвън и отвътре посредством химичните качества на етеричните масла. А химичните качества на етеричните масла зависят не само от естествения им произход, но и от това как е отглеждано растението, от кой район е брана суровината, по кое време на денонощието, как е преработена след това за да се получи етеричното масло... Лечебната сила се крие в молекулите на етеричните масла, които въздействат на организма отвън - с нанасянето им върху кожата и отвътре – чрез вдишването им или приемането им с храна и течности. Ароматерапията, също така, е хомеопатия, защото се прилагат високи разреждания.
Но когато говорим за женската красота, в класическата ароматерапия се използват приятните аромати на цветята, които въздействат благоприятно едновременно на кожата отвън и на организма отвътре. Маслата от роза, жасмин и портокалови цветчета създават женска красота по един уникално естествен начин – успокояват и подмладяват кожата отвън; балансират хормоните и успокояват сетивността отвътре. Забележете, че въздействието винаги протича отвътре навън. Най-напред усещаме аромата чрез инхалиране на ароматните молекули, които са толкова малки, че проникват навсякъде, дори в кръвта и така въздействат върху целия организъм. Мигновено достигат до мозъка за да ни успокоят, да създадат усещане за лекота и самочувствие на жена и малко по-късно усещаме блатворното въздействие върху кожата. Комплексното въздействие на флоралните аромати върху женската красота е използвано в почти всички култури по света тъй като се е доказало през вековете.

Поздрави,
Гери