събота, 29 май 2010 г.

Биоферма Топалови в село Извор, Пловдивско

или има ли бъдеще моделът Community-supported agriculture у нас?

Пътят до село Извор е тесничък, осеян с гъста растителност и му липсват знаци. В Храбрино се изисква известна доза интуиция за да уцелиш точния път нагоре към Извор. И така, пристигаме на мегдана в селото, слизаме от колите и започваме да се разпознаваме с останалите, кой-кой е. Изчакахме да се посъберем и поемаме пеша нагоре по пътечката към фермата. А тя, дива пътечка, стръмна, ухаеща на горски цвят – просто балсам за душата.

Същата тази пътечка ни превежда през малък спретнат, но загадъчен параклис, обгърнат в зелената прегръдка на гората – тихо, смирено местенце, чиято енергия се усеща така сякаш Господ те кара да зарежеш всичките си космополитни ценности и грижи и да се предадеш изцяло на Майката Природа. А до параклиса – вековен дъб - величествен, мъдър, приканващ те да го прегърнеш.
Прекараваме там минутки на възхищение и емоционално прочистване и продължаваме лека полека нагоре по пътеката – аз бремнна в 8-ми месец, а до мен семейство от София с две слънчеви дечица – едното на годинка и нещо, а другото почти на 5. Говорим си, държим под око децата, аз се задъхвам.
След около 5-7 минутки пристигаме във фермата, където на входа ни посреща кучката Бъка (екс Бък). Тясна пътечка ни превежда отстрани на градината със зеленчуци ...
... и ни води до “гостната” – аз така я кръстих; изравнено местенце, където Наско е разположил 2 маси за гости, мивка с домакински плот и няколко стари бар стола.
От лявата страна на “гостната” се вижда вир – мястото, от което извира рекичката на село Извор, а пред вира дървета, от които висят лияни – отпечатък от времето, когато това място е било запустяло повече от 30 години.Настаняваме се в “гостната”, а Наско ни черпи с чай - мента и салвия собствено био производство. Той започва да ни разказва за себе си, за решението му да се занимава с биоземеделие, за избора му на място за фермата, за спънките, които среща и до днес. На няколко пъти го прекъсваме, защото се събираме с часове и се налага той да слиза до мегдана на селото за да посреща новодошлите.


Към обяд, когато всички се събрахме, той решава да ни разведе из фермата, да ни покаже градината; лехата с марулки, покрита с текстилно платнище; механичната фреза, която той сам си е направил за да бъде едновременно по-ефективен и да пести ресурси. Реколтата му е още в зародиш. До скоро по склона е имало сняг и листенцата на марулките едва – едва показват срамежливи листенца от хладната почва. По нататък Наско ни покзва къде планира да направи няколко еко къщички от кирпич и слама, без да влага в тях пирони или други технологични материали. Разказва ни за намеренията си да предлага еко туризъм и така да съчетае интереса към биопроизводството с приятни моменти на отмора сред величествената среда, която е осигурила природата.
След разходката из фермата, пак се събираме около масите в “гостната”, където г-жа Топалова ни посреща с уникално вкусни домашно приготвени гозби – вегетарианска яхния с картифки, домашен кашкавал и сирене, домашен хляб, абсолютно естествени сокове от бъз и вишни. Разбира се повечето продукти бяха био, собствено производство. Специално за нас Наско изкара да почерпи с ракия, отново собствено производство.


Разговорите на масата тръгнаха в насока проблемите на био земеделците в България, липсата на предлагане на български био зеленчуци и плодове, изобщо за абсурдите с евросубсидиите, за пренебрежението на държавата и в един момент някакси съвсем логично стигнахме до извода, че ако не си помогнем сами , няма как да потръгнат нещата. Желаещи да ползват биопродукти в домакинството си има много (основно в София обаче), има шепа ентусиасти, който са се наели с тежката задача да произвждат био продукция и се оказва, че съществуват и добри варианти да се осъществи трайна връзка между търсещи и предлагащи. Няма да открием топлата вода. Моделът се нарича Community-supported agriculture и намира приложение от Япония, през Европа, до Америка. При него група от домакинства подписват договор със земеделски производител, който се задължава да им предоставя продукцията си през цялата година, а те му заплащат предварително за нея. Един вид го наемат дългосрочно за да ги снабдява с продукция. Така всяка седмица се извършват доставки като домакинствата си разделят продукцията. Производителя се задължава да не ползва химикали – пестициди и хербициди в производството си, като гарантира био-качество, а домакинствата му заплащат определена сума в началото на годината. Изготвя се календар, в който се описва през кой сезон колко и какви зеленчуци ще се произвеждат и т.н. Има възможност да се „абонираш” за половин, цяла кошница или по-голямо количество, според размера на домакинството ти.



Остава да действаме! Това, което е напълно постижимо при днешните кризисни условия е семействата от София и Пловдив да прибират реколтата от биофермата на ротационен принцип всеки уикенд. Това ще рече, че една събота ще отиде едно семейство, следващата събота друго и т.н., а не всяко семейство да пътува всеки уикенд и след това реколтата ще се разпределя в София / в Пловдив. По този начин ще се пестят ресурси и ще се осигурява свежа продукция всяка седмица.

За мен остава удовлетворението, че този ден на отворените врати в биоферма Топалови все пак имаше ефект и имам надежда, че идеята ще се развие и съвсем скоро ще стане реалност. Защото подкрепяйки със собствени сили и желание този честен и природен начин на земеделско производство има реален шанс да завъртим колелото на родното предлагане. С това от една страна ще дадем сламка, на малцината желаещи да започнат да практикуват биоземеделие защото ще им покажем, че има и други начини освен държавните субсидии, от друга страна ще подскажем и на Държавата че в “този бизнес има хляб”. От трета страна качественото усвояване на биопродукцията директо от домакинствата ще увеличи обема на предлаганото, ще балансира цените и ще доведе до все по-широко разбиране за това какво точно е органично произведен продукт. Не на последно място ще подобри доверието към този клас продукти.
И пак от мен – остава да действаме!

Продукцията на биоферма Топалови може да намерите и в Био Бутик I Feel Good в Пловдив.

Фото галерии: http://www.facebook.com/photo.php?pid=5948396&id=216661261140&fbid=433735371140#!/album.php?aid=221854&id=216661261140

http://www.facebook.com/?ref=home#!/album.php?aid=2052878&id=1642970472

1 коментар:

  1. Напълно подкрепям Вашите благородни намерения,които са вече реалност.Да така е, със собствени сили и желание може да развиеш това земеделско производство,че този бизнес има бъдеще в нашата страна.
    Напред! ДЕРЗАЙТЕ! С УВАЖЕНИЕ:ЗЛАТКА ДОЛАПЧИЕВА

    ОтговорИзтриване